Под това заглавие украинският вестник День публикува интервю с Посланика на Украйна в България
Микола БАЛТАЖИ.
Повод за интервюто е проведената на 18 и 19 юни в София
Международна научна конференция „България и Украйна в историята на Европа”,
посветена на 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между
Украинската народна република и Царство България.
- Господин посланик, как възникна идеята за провеждането
на тази конференция?
- Конференцията представлява част от една обща програма за
научни събития в рамките на проекта „Ден на Украйна в Европа”, посветени на установяването на дипломатически отношения
между Украйна и България, Румъния, Гърция, както и на стогодишнината на съвременната
украинска дипломация. Подготовката й се водеше отдавна, като инициатор на
провеждането й беше Украинското научно дружество за история на дипломацията и
международните отношения. Инициативата беше подкрепена от украинското Министерство
на външните работи, Посолството на Украйна в България, Главна дирекция за
обслужване на чуждестранните мисии на Украйна, редица органи на местната власт,
украински университети и архивни институции.
От Украйна пристигнаха
над 20 високопоставени учени и бивши дипломати.
Главен партньор от
българска страна беше Институтът за исторически изследвания при Българската
академия на науките, а спонсор – Министерството на образованието и науката.
Освен това, конференцията е част от програмата на посолството
за отбелязването на 100-годишнината от установяването
на дипломатически отношения между УНР и Царство България. През февруари
се състоя подобна конференция в българското Министерство на външните работи.
В сегашната дискусия участваха широк кръг учени и експерти. Дълбоко
символичен е фактът, че провеждането й съвпадна с Българското председателство
на Съвета на ЕС, което придава още по-релефно значение на тематиката й в европейския
контекст.
ПОСТИГНАТО Е СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА УКРАИНСКО-БЪЛГАРСКА
КОМИСИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
- Доколко е важно разкриването на подобни теми от украинската
история в България и българската история в Украйна?
- Съществуват много изрази от рода на „този, който не
познава миналото си, не е достоен за бъдещето” или „който не знае историята си,
ще е принуден да я повтори” и всички те остават актуални.
Но по отношение на тази конференция си струва да се
отбележи, че тя е много важна от гледна точка на изследване на истината за
малко известните събития от онези години. Защото има много опити да се
фалшифицират историческите събития и факти. На фона на хибридната война, водена
от Русия, изучаването на историята без догми и стереотипи, както и независимият
анализ и експертиза са основните инструменти за защита срещу пропагандата и
манипулациите, които създават реална заплаха за демокрацията и сигурността.
Сред основоположниците на украинско-българските междудържавни
отношения в началото на ХХ век са били такива личности като проф. Олександр Шулгин
– първи министър на външните работи и посланик на УНР в Царство България, както и известният представител на тогавашния
български интелектуален елит проф. Иван Шишманов,
зет на Михайло Драгоманов. Това са двама достойни дипломати и обществени дейци
с висок авторитет в страните си, между които са създадени двустранни отношения
на най-високо ниво.
По време на конференцията бе извършен дълбок анализ на
сериозен исторически материал. Украинските учени използват в докладите си
уникални архивни документи. Те също така представиха в Българската академия на
науките една прекрасна изложба, посветена на бурните събития по време на украинската
революция през 1917 - 1921 г.
Голям интерес предизвика и документалният филм за
подписването на Брест-Литовския мирен договор, с което фактически е
международно призната независимостта на Украинската народна република.
Дори след като УНР прекратява съществуването си,
украинско-българските отношения във всички сфери остават много добри. Освен
това, от принципно значение е фактът, че тези връзки между двата народа не
започват през 1918 г., а имат много по-дълга история във вековете – още от
времето на Киевска Рус и Първото българско царство.
Беше обсъден и съвременният етап на развитие на
украинско-българските двустранни отношения. Успешно се развива политическият
диалог, сътрудничеството в различни сфери, връзките между отделни региони. От
самото начало България подкрепя териториалната цялост на Украйна, санкциите
срещу Русия, системните реформи, европейската и евроатлантическа интеграция на
нашата държава. Тя активно подкрепя безвизовия диалог и положи усилия да
превърне безвизовия режим в реалност. Съществува добро сътрудничество в рамките
на международните организации. Всичко това през двата дни също беше обект на
дискусия. Така че, без всякакво съмнение, конференцията има не само чисто
научен характер, но и практическо съдържание.
Отделно трябва да се отбележи, че по време на конференцията Институтът
по история към Националната академия на науките на Украйна и Институтът за исторически изследвания при БАН
сключиха договор за сътрудничество и също така се споразумяха да
създадат украинско-българска комисия за
исторически изследвания.
УКРЕПВАНЕТО НА МОГЪЩЕСТВОТО НА КИЕВСКА РУС И ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО
ЦАРСТВО ПРЕЗ ІХ - Х ВЕК СТАВА ПОЧТИ ЕДНОВРЕМЕННО
- Лариса Ившина, главен редактор на вестник „День”, в предговора
към книгата „Сестра моя, София...” отбелязва, че „историята на Украйна и
България е сякаш историята на две сестри, разделени в ранните им детски години”.
А какви аналогиите в историята на нашите страни виждате Вие?
- Украинците и българите са много близки народи. Ако направим сравнителен анализ на историческото развитие
на нашите държави, можем да видим например, че укрепването на могъществото на Киевска Рус и Първото
българско царство през IX-X век върви почти успоредно. Но специална роля във взаимоотношенията
на нашите народи несъмнено изиграват две знакови събития: създаването на
славянската писменост и приемането на християнството.
По-късно в продължение на няколко века Украйна е загубила
държавността си, България почти пет столетия е в границите на Османската
империя. Трябва да имаме предвид и факта, че нашите народи винаги са си
помагали и най-яркият пример за това е участието наукраински военни, доброволци, лекари в освобождението на България от османско иго. Има много примери за помощта на българите в освободителната борба
на украинския народ, дори по времето на Запорожката сеч.
Наталия ПУШКАРУК, „День”
Украинските учени положиха цветя пред паметната плоча на
сградата, в която се е намирало Посолството на УНР в Болгария (1918-1920 г.), както
и на гробовете на видните украинци Михайло Драгоманов и Михайло Парашчук, погребани в Централните софийски гробища.
Снимки:
Няма коментари:
Публикуване на коментар