ПРЕССЪОБЩЕНИЕ на Посолството на Украйна в Република България
Отбелязвайки
на 3 март 140-та годишнина от Освобождението на България, преди всичко
сме длъжни да почетем паметта на хиляди герои – украинци, българи, руснаци,
финландци, поляци, литовци, грузинци, представители на много други народи,
които са дали живота и здравето си в името на българската кауза.
Посланикът на Украйна в България Микола Балтажи положи цветя пред Докторския паметник, 3 март 2018 г. Снимка: Посольство України в Болгарії / Посолство на Украйна в България |
Паметта
за героическата борба за независимостта на България през 1877-1878 г. се
съхранява в съзнанието на украинския и българския народ. Всъщност, това беше
една от основните причини за бързото взаимно признаване на независимостта между
Украинската народна Република и Царство България през 1918 година и
по-нататъшно успешно развитие на двустранни отношения през миналия век.
Руско-турската
война се отрази на тогавашното украинското общество в различни аспекти.
С
мобилизация през 1876 г. в Киевски, Харкивски и Одески военни окръзи са били
формирани десетки полкове, в състава на които влизат почти изцяло хора с
украински произход, които изиграват решаваща роля в борбата за освобождението
на България.
Анализът
на състава на руската армия красноречиво показва, че в бойните действия в
България вземат участие полкове, които са били разквартировани в тогавашните
украински губернии.
В Гренадерския корпус – 5-ти гренадерски Киевски полк, 1-и
армейски корпус – 1-и гусарски Сумски полк, 4-ти армейски корпус – 4-ти
драгунски Екатеринославски полк, 4-и улански Харкивски полк, 4-и гусарски
Мариуполски полк.
В състава на 8-и армейски корпус – 9-а пехотна дивизия
(Полтавска област) – 33-и пехотен Елецки полк, 34-и пехотен Севски полк, 35-и
пехотен Брянски полк, 36-и пехотен Орловски полк, 14-та пехотна дивизия – 53-ти
пехотен Волински полк, 55-ти пехотен Подолски полк, 56-ти пехотен Житомирски
полк, 8-ми гусарски Лубенски полк.
В състава на 9-ти армейски корпус са 20-ти
пехотни Галицки полк, 9-ти гусарски Киевски полк, 11-ти армейски корпус – 11 кавалерийска
дивизия, 11-ти улански Чугуевски полк, 11-ти гусарски Изюмски полк.
В 12-ти
армейски корпус воюват 45-ти Азовски полк, 46-ти пехотен Днипровски полк, 47-ми
пехотен Украински полк, 48-ми пехотен Одески полк, 130-и пехотен Херсонски
полк, 131-и пехотен Тирасполски полк (Киев), 12 драгунски Стародубски полк, в
13-я армейски корпус – 137 пехотен Нижински полк и др.
Сред
висшите командири, които стават известни по време на Руско-турската война,
трябва да се споменат такива като генерал М.П. Богацевич – командир на123-ти
Козловски полк, генерал П.Е. Гарковенко – началник на 40-та артилерийска
бригада, полковник В.В. Гудима – командир на батальона на 16-та артилерийска
бригада, генерал О.О. Липински – командир на 35-ти Брянски полк, полковник О.И.
Немиря – командир на 47-ми Украински полк и много други.
Трябва
отделно да се споменат и имената на легендарните генерали – командващ на 8-и
армейски корпус Федир Радецки и командир на 14-та пехотна дивизия Михайло
Драгомиров, които се почитат сред главните герои на освободителната война.
Голям
принос за победата в Руско-турската война 1877-1878 г. имат и медицинските
работници. Като доброволци на фронта тогава пристигат и немалко випускници на
медицински факултети на Киевски, Новоросийски и Харкивски университети.
Мобилизирани в редовната армия и непосредствено на фронта членове на
дружеството на киевските лекари.
Територията
на Украйна става една от основните бази за формирането и снабдяването на
действащата армия преди заминаването й за Балканите. Обичайните украинци също
така дават принос за освобождението на България, като дават средства за
лекарства, помощ на войниците и семействата на загиналите и непосредствено на
българите, пострадали от военните действия. Помощ от страна на населението на
Украйна има множество форми: безплатен превоз и снабдяване на войските,
насочващи се към Балканите, парични средства за болници, лазарети и превоз на
ранените в лечебните заведения, транспортиране, издръжка на
рехабилитацията войниците чак до оздравяване, непосредствено събиране на
средства за фонда в помощ за българския народ.
Служителите
в много държавни учреждения и учебни заведения дават от 1-3% от ежемесечната си
заплата през целия период на войната в полза на ранени и болни войници,
помощи на децата на загиналите войници и непосредствено на българите.
Голямото
количество документи свидетелстват, че буквално във всяко населено място хората
са дарявали последните си средства, дрехи, храна и друго и за армията, като и
за освободените българи.
За
значимото участие на украинците и украинските българи свидетелстват и мнозина
паметници, изградени в Киев, Харкив, Одеса, Болград (паметник на българските
ополченци), Рени и други градове.
Не
случайно днес България подкрепя Украйна, която е принудена да брани своя
държавен суверенитет, независимост и свобода от имперските амбиции на съседната
държава. И е напълно символично, че сега България приема за рехабилитация
ранени украински войници, които са пострадали в резултат на въоръжения конфликт
в Донбас. Това е най-голямото свидетелство за непрекъснати вековни традиции на
истинско приятелство, взаимно разбиране и взаимопомощ между украинците и
българите.
вие сте наши братя а и гробовете на хановете ни говорят повече от нас какви сме били и какви сме сега
ОтговорИзтриванеЧест и слава на всички отдали живота си за свободата ни! Мир и просперитет на Република Украйна от вечно благодарният Ви български народ !
ОтговорИзтриване